Паметни ще останат в историята на освободителните борби сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през лятото на 1868 г.

Стъпила на българския бряг на 7/19 юли 1868 г., четата в състав около 130 души за по-малко от две седмици изминава пътя от местността Янково гърло, Свищовско, до Бузлуджа. Този път е съпроводен от неравни и кръвопролитни сражения с турските потери – Караисен, Карапановата кория, Дълги дол. По време на четвъртото сражение при Канлъдере на 10/22 юли войводата Стефан Караджа е ранен и заловен. Останала твърде малочислена, четата се изтегля към Стара планина.




 

Минава в района на Узана, връх Малуша и по билото на Стара планина се насочва към връх Св. Никола. На 18/30 юли, загубили 14 от ранените си другари, 28 души с войводата Хаджи Димитър, осъмват на връх Бузлуджа. Окуражени от последните дни, минали без сблъсък с потерята, уморени и изтощени, четниците решават да отдъхнат. Будни остават само часовите.

Рано сутринта 500 башибозуци, поведени от известния кърсердарин Куртчу Осман, тръгват от Казанлък към Бузлуджа. Към обяд те доближават от Ашката поляна заспалите четници. По западния скат заемат позиция заптиите на юзбаши Сюлейман от Казанлък. От север огненият обръч е затворен  от 200 души редовна войска от Търново. Общо около 700 пушки са насочени срещу тридесетина четника.

Тишината на юлското пладне е разкъсана от силен пушечен залп. Хаджи Димитър вдига другарите си за последния бой с думите: „ Братя, да умрем като българи!”

Неприятелят постепенно обкръжава малката дружина, оказала се в крайно лошо положение. Голият, отвсякъде връх е отлична прицелна точка

Неравната битка продължава три часа и половина. Един по един четниците са покосявани от куршумите или загиват под ударите на турските ятагани. Никой не вдига ръка да се предаде. В тези напрегнати минути вражески куршум улучва войводата. „…Хаджи  Димитър тежко ранен, съобщава вестник Le Courrier d’Orient, малко остана да падне в ръцете на турските солдати. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време…”

Достойна смърт за народен герой, посветил краткия си живот на Отечеството!

Група от десетина души прави отчаян опит да разкъса обкръжението. Вместо да изчакат приближаващите се башибозушки редици, те като по даден знак, се спускат насреща им стреляйки. Като по чудо четирима от четниците успяват да се измъкнат.

Постепенно стрелбата заглъхва. Само труповете на убитите покриват голия връх. Два дни след битката, на 20 юли (2 август), селяни от Крън, Енина и Шипка с разрешението на турските власти погребват народните герои. До Освобождението грижливите ръце на хора от околните села поддържат скромните гробове.

ИЗТОЧНИК: НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ ШИПКА-БУЗЛУДЖА !

 Както споменахме на друго място във вестника, като се надвесила четата на Хаджи Димитър над с. Шипка, двамата четници шипчани Ст. Орешков и Хр. Патрев с разрешение от войводата слезли в селото, за да разузнаят и ако могат, да вземат лекарства и провизии ида настигнат другарите си или на Бедек, или на Агликина поляна. Двамата юнаци обаче са били предадени от своите съселяни и уловени живи. Стефан е бил предаден според Хр. Милев от братовчеда си Леко Василев. В началото е бил изпратен на следствие в Казанлък, след това повърнат през Шипка в Габрово и Търново, където били закарани и другите четници нашенци, Христо Милев (Енъкът), Кръстьо Минков и др. Не след много нещастните въстаници били върнати обратно в Казанлък, за да бъдат обесени. На 26 юли из казанлъшките улици се забелязвало необикновено оживление. Заптиета от ранна сутрин приготовлявали бесилка на върбата на Кюлбоклук. Около лобното място се струпали много любопитни, предимно цигани, които питали Куртчи Османа:

— А бе, аго ефендим, за кого са тези бесилки?

— За кючук Истефан Шипка хайдуту — отговарял Куртчият.

След като извадили осъдените на последен „истиндак“, подкарали ги към площада. Тук Стефан Орешков е показал голямо самообладание и смелост. Първом помолил турците да не бесят другаря му Хр. Патрева, понеже го бил уж насила накарал да участвува в делото. Турците повярвали и спрели обесването на Христо. След това гордо се покачил на бесилката и държал прочувствена реч. „Не плачете, братя — обърнал се той към българите, — аз не съм ни убивал, ни крал, а съм се борил за свободата на милото отечество! Сбогом, драги сестри и брате Христо!“ И като прекрачил въжето, метнал го на шията си и увиснал мъртъв…

В архивите на музея при дружината попадна едно писмо, намерено из книжата на турското училище, за което споменаваме в този брой, със следното съдържание:

От хайдутите, които са минали отсреща (Румъния) с мисълта да бунтуват населението, и от задържаните, осъдени на смърт, изпраща ви се казанлъчанина, на име Стефан, за да се обеси на видно място.

23 юлий 1868 год.

Митхад

Така е завършил земните си дни един от рядко храбрите герои нашенци Стефан Орешков от Шипка.

 След четвъртото сражение, което е имала четата на Хаджи Димитър с турците в севлиевските лозя, на 14 юли, тя се явява в местността над с. Скобелево, наречена „Петерешка“, където е имало шипчанска мандра. Според сведенията на самите овчари там четата е брояла 58 души. Неяли от 5 дни, овчарите им опекли няколко овни. Между четниците имало двама ранени, които останали и на другия ден около мандрата, а останалите потеглили рано сутринта към „Св. Никола“, предвождани от един овчар. Малко подир това идват турците на мандрата и намират и залавят из шумака двамата болни четници. На 15 юли четата достига до Черни връх и там нощува. Преди тях, през същото място, минава башибозушка орда под главатарството на свирепия Куртчи Осман. На 16 юли четата могла да измине много малко път и била принудена да нощува пак близо около Черни връх. На другата сутрин, като променя водача си и взема за такъв Теня Трифонов от Шипка, се насочва с обект върха Бедек, но вечерта едва стигнали „Боженица“, която е на запад от „Св. Никола“. Когато стигнали до „Копаците“, четниците-шипчанци Стефан Орешков и Хр. Патрев взели разрешение от войводата да отидат до селото си да видят близките си и да се върнат пак на Бедек, но били предадени и заловени. Четниците са били страшно изморени и голяма част от тях едва вървели. Болните, на брой около 14 души, като изостанали назад, изгубили дирите на другарите си и на кръстопътя за Етъра и Шипка се мушнали в един гъсталак. Не много след това по дирите на четата минали и турските потери, без да забележат болните четници.

Здравите начело с Хаджи Димитра минали през „Люляката“ и стигнали до Бузлуджа. Турците непрекъснато са вървели по дирите им, водени от овчари. Обилната роса по тревата издавала дирите им.

На 18 юли, в една студена и ясна утрина, към 7–8 часа, четата стига до изворите на Бузлуджа, сяда да почива и да чака болните си другари, охранявана от два поста. Тук Хаджи Димитър освобождава водача Теньо Трифонов и той тръгва обратно към мандрата. Като стигнал местността „Качица“, водачът забелязва турците и хуква направо надолу към Шипка.

Турците наближили и обградили изнурената чета. Единият часовой бил убит, както стоял на дървото, а другият съобщил за грозящата ги опасност, когато вече било много късно. Войводата дал заповед за път, но от страна на турците изсвирила тръба и неравният бой се захванал. Напрегнали последни сили шепата герои, но нито позицията им била добра, нито средствата за борба достатъчни.

Към обед главите на храбрите юнаци отсечени лежали в чували. Десетина души само успяват да се спасят и се крили няколко дни край енинските мандри на Бедек. Седемнадесет юнашки глави са били занесени в Търново от редовния аскер и осем от башибозуците в Казанлък. Силен град валял над Бузлуджа след жестоката касапница. Сякаш и небето протестирало.

Първи на лобното място са отишли крънчани начело с поп Ивана, който намерил трупа на Хаджията. Познал го по ръката, на която имало татуирано: Х. Д. Слив. Отдясно на буквите имало кръст, а отляво — изобразен револвер.

Двадесет и шест трупа са заровени в 23 гроба на малката полянка над „Карагьол“. Когато са заравяли труповете, поп Иван намерил списъка на четата, но като го разглеждал, заптие го дръпва от ръцете му и го разкъсал на парчета.

Малката овехтяла книжка, из която вадим тия данни, носи заглавие „Избиване на Хаджи Димитровата чета“ и е писана от ученолюбивия шипчанец Хр. Милев — Пловдив, 1886 год. Данните е събирал от самите живи овчари и очевидци, поради което тя има голяма историческа стойност. Сам добър патриот и любител-историк, Хр. Милев е изпъстрил книжката си с богати данни за съдбата на някои четници, родом от нашия край, за психиката на раите-роби тогава и за безпримерния подвиг ка шепата борци. Този, който се заема да проследи живота на Х. Димитър и неговите другари, ще има да черпи много и верни данни от книжката на Хр. Милева.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, X, бр. 217 от 31.VII.1933 г.)

  Това е третото издание на „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“. Неин автор е Стефан Кисов – командир на рота в Трета опълченска дружина с военно звание прапоршчик, впоследствие офицер от българската армия. Първата книга е издадена през 1897 г. ,но през 1902 е допълнена и издадена по-подробна. Изданието е единствената летопис, дело на опълченец. В него са описани събития от Освободителната война и най-вече основните места на бойните действия, в които се включват опълченските дружини от Стара Загора, Шипка и Шейново. Книгата е подробна, в нея могат да се прочетат живи диалози между руските офицери и опълчението.
Основният принос на автора е истината за Българското опълчение. То е създадено в състав от шест дружини като помощен отряд – конвой към главнокомандващия с охранителни функции. Въпреки, че още в Сръбско-турската война през 1876 г. българският отряд от доброволци, в който участва и Стефан Кисов, показва чудеса от храброст, никой от руските офицери не вярва в бойните способности  на опълченците и затова е подигравателното и цинично отношение към тях. Само след десетина дни обучение опълченците участват в парада на главнокомандващия и показват отлична строева подготовка, а при стрелбите имат 90% попадения.

По време на Руско-турската война авторът Стефан Кисов изминава целия път на българското опълчение от Кишинев, през Браила, Свищов, Търново, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Шейново, Елена и Котел и води подробен дневник с описание на военното ежедневие, несгодите на войнишкия живот, сраженията и турските зверства. Тази страна на настоящата книга предопределя нейната изключителна документална стойност. Но тази книга е и едно евангелие за времето на раждането на новата българска армия и държава по време на Освободителната  война от 1877 – 1878 година. 

Авторът на книгата  е  запасният полковник - Стефан Иванов Кисов-Бесарабски Българин, като родителите му са преселници от град Елена. Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в град Болград. През 1876 г. завършва Военното пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. Командир на 3-та рота от 2-и батальон на Руско-българската бригада. По време на Руско-турската война, участва в Българското опълчение като командир на рота от 3-та Опълченска дружина. Военното му звание е прапоршчик. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и Шипка. Той е един от спасителите на Самарското знаме, като е награден с руски орден „Св. Владимир” 4-та степен. Участва и при разбиването на черкезите и башибозушките сили при село Садово и село Везенково. До 21 септември 1885 г. е  Севлиевски окръжен воински началник, селд което е назначен за командир на 2-ри Пехотен Струсмки полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българскта война. Отличава се в боевете при Брезник на 6 ноември и Пирот на 15 ноември. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден” За храброст” 4-та степен. След края на войната е назначен за командир на 1-ра Пехотна Софийска бригада. Почива в София на 14 ноември 1915 г. на 53 години

  В МЪГЛИЖКИЯТ МАНАСТИР " СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" БЕ РЕСТАВРИРАНА КИЛИЯТА В КОЯТО АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА-ВАСИЛ ЛЕВСКИ Е ОТСЯДЪЛ МНОГОКРАТНО. ТУК ПРЕЗ 1869 г. Е СЪЗДАДЕН ТАЙНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН МЪГЛИЖКИ КОМИТЕТ, КАТО НАЧЕЛО Е СТОЯЛ ГЕРОЯТ ОТ ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР ПОП ХАРИТОН. В КИЛИЯТА Е ИМАЛО ДУПКА В СТЕНАТА ПРЕЗ КОЯТО АПОСТОЛЪТ Е БЯГАЛ ПРИ ПРИСТИГАНЕ НА ОСМАНЦИТЕ И Е МИНАВАЛ ПРЕЗ БАЛКАНА, ТА ЧАК ДО ЕНИНА И ОТ ТАМ СЕ Е ВРЪЩАЛ ОТНОВО КЪМ СВОЯТА РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ.

 ВАСИЛ ЛЕВСКИ В КАЗАНЛЪШКАТА РОЗОВА ДОЛИНА

 Книгата „Българското опълчение в освободителната руско-турска война 1877-1878 г.” - възпоминания на запасния полковник Стефан Кисов, ще бъде представена за първи път в Казанлък на 20 юли, 17.30 часа в Мултимедийна зала на Исторически музей „Искра“. Организатори са ИМ „Искра“ и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

Стефан Иванов Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от град Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса и заминава като доброволец в Сръбско-турската война – командир на рота в Руско-българската бригада. Включва се в създаденото през пролетта на 1877 г. Българско опълчение като командир на рота в ІІІ опълченска дружина с военно звание прапоршчик. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора като един от спасителите на Самарското знаме, в епичните боеве на връх Шипка и в разгрома на турските войски при Шейново. Награден е с руски орден „Свети Владимир” ІV степен.

През Освободителната война Стефан Кисов изминава целия път на Българското опълчение от Кишинев, през Браила, Свищов, Търново, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Шейново, Елена и Котел и води подробен дневник с описание на военното ежедневие, несгодите на войнишкия живот, сраженията и турските зверства. Награден е с руски орден "Свети Владимир" 4-та степен.
Тази страна на настоящата книга предопределя нейната изключителна документална стойност. Но тази книга е едно откровение, едно евангелие за времето на раждането на новата българска армия и държава. Същевременно книгата дава отговор на много въпроси, които често са заобикаляни в българската историография. Защо опълченците са въоръжени с морално остарелите и негодни пушки „Шаспо”? Защо има толкова проблеми със снабдяването им с облекло? Каква е истината за снабдяването с храна и фураж на армията и каква е ролята на българското население и общини? Какъв е смисълът на навлизането в Южна България на отряда на генерал Гурко и десетките хиляди жертви сред мирното население?

Книгата има значим принос за краезнанието. Особено за Казанлъшкия край, с безпристрастното описание на автора на всички селища по пътя на опълчението – от Гурково, през селата източно от Казанлък до Стара Загора и после по пътя на отстъплението през Казанлък до връх Шипка, обяснява Марияна Ибришимова-Петрова от ИМ "Искра".

Исторически музей „Искра” и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” организират първото представяне на книгата в Казанлък - 20 юли, 17.30 часа в Мултимедийна зала на Исторически музей.

 

 В село Виден, Казанлъшко, революционният комитет е създаден през 1875г. във връзка с подготовката на Старозагорското въстание. След като то не избухва, започва подготовката за Априлското. Членовете на комитета Нено Папазов, Ива. Буюклиев, свещеник Иван Иванов и свещеник Никола Христов складират събраното оръжие в Мирчоолувата къща. От шипченския ножар Христо Пинтев закупуват 40 ятагана и ножове. След предателството, че българското население се въоръжава, в селото пристига от Средногорово прочутият главорез Куртчи Осман.Турците изтезават заловените българи, впрягат ги в животински хомот и ги удрят със сабите си. Това записва в дневника си и свешеник Иван Иванов:

      Васил Левски многократно посещава Казанлък и околните селища. Няколко пъти посещава духовния център и стожер на Българищината- Мъглижкият манастир! Там е отсядал в една килия, която още се пази и сега на 18.07.2017г. се открива в Мъглижкия манастир след нейното реставриране! 
      Има много доказателства за създаването на Комитетите му в Казанлъшко, които са били създавани в села в които, дори турското население е било в превес. Мъглиж е имало своите силни личности, които пробуждат и "Възраждат" Българското население!

  Оригинални снимки на съратници на Левски показва музеят в Казанлък  Снимка: ИМ "Искра"  

 

В Исторически музей „Искра” се съхраняват снимки
на съратници на Левски в Казанлъшко – Тодора Бакърджиева,
Стоян Груйчев-Кръстника и Петю Ганин, верни куриери и водачи,
свещениците от Казанлък Антон Григоров и Стефан Бозов,
Кузман Андреев от с. Елхово, Слави Неделчев от с. Долно Сахране.
Оригиналните снимки са експонирани в специална витрина в музея.
Те могат да бъдат разгледани от казанлъчани и гостите на града в дните,
когато България отбелязва 180 години от рождението на Апостола.

Извървял дългия път от бесилото до безсмъртието, извършил дело чутовно,
напуснал манастирската килия, цели девет години понася бедите на друмник
- неволник  - бездомник, без сън, без покой. Дълъг и пълен с премеждия е
пътят му - през гори и поля, през села и паланки...

„С право ще предизвикаме чувство на гордост, че революционно настроените
личности от Казанлъшкия край са достойни за идеите на великия Апостол
Васил Левски и са едни от най-верните негови сподвижници и последователи”,
пише д-р Косьо Зарев в книгата си „Васил Левски в Казанлъшката Розова долина”

На снимката: Васил Левски в униформа на Първата българска легия,
направена през 1868 г. с реквизит на фотографско ателие в Букурещ

 За пръв път тридневните тракийски празненства в Казанлък ще продължат почти цял месец – от 9 август до началото на септември. Причината е богатата и разнообразна програма, с която уплътняват вече традиционното туристическо събитие организаторите от Община Казанлък. Тя бе представена в работен вариант на днешното заседание на Консултативният съвет по култура и туризъм при кмета на Община Казанлък.

От идната 2018 година Тракийските празници в Казанлък ще се изместят от края на август, както за последна година ще се празнуват това лято –  през месец септември, реши днес КСКТ.  Идеята е кулминацията на празниците да бъде в дните около и на самия ден на есенното равноденствие – 22 септември. През тези няколко дни, слънцето попада по залез точно в отвора на изградения от древните траки обреден култов комплекс – Мегалита над Бузовград.

Така кулминационните атракции за туристите - походите по стъпките на траките и възстановките на тракийски ритуали  в дните около равноденствието ще привлекат повече гости на Казанлък, прецениха членовете на съвета. Допълнителен мотив са събиращите се често три и повече почивни дни заради официалния празник 22 септември – Деня на Независимостта. По мнение на туроператорите, изместването на празниците около 22 септември ще привлече много български туристи към Казанлък. 

Тази година активните дни на Тракийските празниците все още ще бъдат във времето от средата на август до края на месеца. Програмата включва няколко изложби на открито, които  стартират от 9 август и ще изпъстрят Казанлък с тракийски дух. 

Тържественото откриване на Тракийските празници за първа година се измества на точното за целта място – амфитеатъра зад Тракийската гробница на Тюлбето.

Там ще бъде връчена наградата за принос на български учени към тракологията, награда на името на проф. Александър Фол. Уникално лазерно шоу подготвят за тази вечер от Общината, а завършващият концерт ще бъде на Теодосий Спасов.

Теодосий Спасов, български и именити чуждестранни джаз-музканти ще са спойката между Тракийските празненства и вече утвърдения в тези дни Джаз фестивал, организиран от Надя Тончева с подкрепата на казанлъшката фабрика за струнни инструменти „Кремона“. Тематично, част от концертите и събитията тази година ще бъдат посветени на 100-годишнината от рождението на първата джаз-дама Елла Фитцджералд.

Бодиарт, дегустация на тракийско вино и походите до Мегалита са основните атракции в програмата на Тракийските празници и тази година. Ново в походите ще бъдат маршрутите и възстановките, които ще се правят основно на поляната долу, където има повече място за публика. Осен това маршрутът, координирано с Музей "Искра" и Туристическото дружество ще води гостите освен до Мегалита и покрай находките от средновековната крепост на Бузово кале и покрай тракийската гробница край село Бузовград.

Походите ще бъдат тази година два – сутрешен за туристите от 10.30 часа на 26 август и вечерен от 18:00 за  по-напредналите, така да се каже. Тук основаната група са българи, занимаващи се от години с изследване на свещени места и древни обреди. Известен наш представител на това неформално общество е бившият зам. кмет на Казанлък от 90-те Костадин Димов. Освен хората на Димов, разбира се във вечерния поход озаглавен „Залезът на траките“, ще могат да се включат и всички желаещи да наблюдават залеза през Вратата на Богинята - почитана гледка особено за фотографите от цяла България.

Условният край на Тракийските празници е 27 август, но броени дни след него, от 3 до 6 септември Казанлък ще стане център на световната наука за траките.

240 учени от цял свят ще пристигнат тук за XIII Международен конгрес по тракология. Събитието е изключително мащабно и значимо за Казанлък и България. Конгресът се е провеждал досега само веднъж в България – в София. И сега симпозиумът на световните светила в тракологията пристига за втори път у нас - и то в Казанлък.

 Тази събота, 15 юли, 120 членове на Национално дружество „Традиция“ от 20 клуба в страната ще участват в историческата възстановка на боевете на връх Хаджи Димитър /връх Бузлуджа/, където на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В битката е убит и войводата Хаджи Димитър. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в град Крън, Казанлъшко.

 

Според очевидеца Христо Македонски, по чиито спомени вече шеста година „Традиция“ прави възстановка на историческите събития, Хаджи Димитър е убит именно на връх Бузлуджа. Ето какво пише той: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит." За края на войводата пише и вестник „Curier d’Orient“ от 18.VII.1868 г.: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа... Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Мидхат паша в Русчук...“

За първи път организирано поклонение пред паметта на войводата и неговите четници на вр. Бузлуджа става през 1883 г. До този момент по своя инициатива само хора от съседните села със свещеник изпълнявали християнски заупокой на загиналите герои. През тази и следващите две години присъствала и Хаджи Маринка Асенова – майката на Хаджи Димитър, която била носена на ръце по стръмните пътеки от младежи-родолюбци.

Във възстановката на боевете под връх Бузлуджа в образа на Хаджи Димитър ще се превъплъти председателят на НД „Традиция“ – Регионален клуб „Традиция – 23 Пехотен Шипченски полк“ – Казанлък, Николай Байнов. Оръжията, с които разполагат казанлъчани, са пушки, пищови, саби, ножове, ятагани, ками отпреди 1900 година. Николай Байнов беше и единственият казанлъчани, който участва в големия международен фестивал „Времена и епохи“ в Москва, провел се в началото на месец юни т.г. В мащабното събитие са се включили няколко хиляди възстановчици от 22 държави. България е била представена от 42-ма души, като в групата са участвали и реконструктори от клубовете на НД „Традиция” във Велики Преслав, Панагюрище, Казанлък, Силистра, Шумен, София.

Тържественото отбелязване на 149-та годишнина от подвига на Хаджи Димитър и неговата чета ще се се състои на 15 юли 2017 г. от 11.00 ч. пред Паметника на войводата под връх Бузлуджа.

Ще бъде осветен и традиционен обреден курбан в 12.00 ч., а след него ще започне дефиле на клубовете на Национално движение „Традиция“.

За гражданите, желаещи да участват в честването, Община Казанлък е осигурила транспорт. Автобусите тръгват в 09.30 ч. пред хотел „Казанлък“. Цената на еднопосочния билет е 3 лв., а на двупосочния – 4 лв.

 Стефан Ив. Кисов – „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска  война 1877-1878“.

 
140 години след боевете на Шипка отново излиза книга за нашето безстрашно Опълчение, което изми срама на цялата наша нация! Показа, че Българинът още пази своя дух и свободолюбив и несломим характер и извоюва СВОБОДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!!!! ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ОПЪЛЧЕНЦИ!!!!!

Авторът, офицер от кариерата, герой от две войни  пише  като „…войник, който се е решил да изложи своите бележки с езика на един прост смъртен“.     

В това е и голямата й ценност – написана е от непосредствен участник в събитията от началото до края на Освободителната война. Сътворена  е искрено и правдиво, на места не съвсем в тон с наслоените по-късно представи  и идеологизирани схеми. Книга – паметник на една военна година, донесла Освобождението ни. Книга – поклон пред героизма на хилядите опълченци проляли кръвта си по Балкана и старозагорското поле,  за да извоюват свободата на Отечеството.

Представянето на книгата ще се проведе на  20 юли,  ден четвъртък,   2017  в 17:30 часа  в залата на исторически музей „Искра“, Казанлък.

     С богата програма отбелязват 30 г. от обявяването на село Свежен за архитектурно-исторически резерват.         През юли се навършват 30 години от обявяването на село Свежен (Карловско) за архитектурно-исторически резерват. По този повод кметството на Свежен и местното народно читалище „Груд Георгиев-1868" организират серия от прояви, посветени на историята и културно-историческото наследство на района.         В съчетание с приказната природа и гостоприемството на местните хора това може да е повод да прекарате няколко чудесни дни в Свежен.           Събота, 15 юли 2017 г. Втора седмица на честванията за 30 години от обявяването на Свежен за архитектурно-исторически резерват.  16,30 ч - лекция на тема "Аджарската книжовна школа" - лектор проф. дфн Невена Дончева-Панайотова - специалист по средновековна българска литература, дългогодишен преподавател във Великотърновският университет "Св.Св. Кирил и Методий", автор на книги за Търновската книжовна школа, Аджарската книжовна школа и др. - в салона на читалището 17,30 ч - лекция на тема "Свеженските будители" - лектор Стефан Стефанов - историк и краевед - в салона на читалището  19,00 ч - фолклорна програма на Ансамбъл "Розова Долина", гр. Карлово - на площада
Неделя, 16 юли 2017 г. 9,00 ч - Разходка до старата църква "Свети Георги" и Полковник Серафимовата къща. 9,00 ч Разходка до гроба на Хаджи Димитър и манастира "Рождество на Пресвета Богородица".   Събота, 22 юли 2017 г. Третата седмица на честванията за 30 години от обявяването на Свежен за Архитектурно-исторически резерват.  16,30 ч - Лекция на тема "Раннотракийски светилища в района на община Брезово и село Свежен" - лектор проф. Велерия Фол траколог, преподавател в УниБИТ и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно -историческото наследство - в салона на читалището 19,30 ч - Представяне на тракийските светилища в района с фотоматериали - д-р Олег Константинов - в салона на читалището  19,00 ч - Програма на площада
Неделя, 23 юли 2017 г. 9,00 ч - Разходка до мегалитите Яйцето на Змеицата, Олтарната маса и Слънчевата врата.