Постинг
11.07.2017 16:28 -
Град Мъглиж и околностите
Град Мъглиж — с. Селце — г. д. Българка (28,5 км, 8 ч) Мъглиж (5070 ж.) е старо селище. Първите заселвания са от времето на траките. През средновековието на няколко места се споменава името му във връзка с различни войни между България и Византия. През Възраждането бил занаятчийски и просветен център. Почти напълно опожарен през Освободителната война, той бързо запада, но населението му носи борчески дух и възприема идеите на социализма. На 13 септември 1923 г. Мъглиж пръв пламва в Септемврийското въстание. Сега в него има текстилен цех, ТПК, АПК, горско стопанство. Част от населението му работи в големите пред- приятия на Казанлък. Туристическа спалня (70 места) има в близкия Мъглижки манастир. Из долината на Мъглижка река от Мъглиж на север до било- то при г. д. Българка води планинско шосе с дължина 28,5 км. С малки пресичания преходът из тази долина може да се премине за около 8 ч. Поради наличието на радиални отклонения на изток и запад към селата Горно Изворово, Радунци, Борущица той може да се премине на части. От с. Горно Изворово може да се пътува с автобус до Казан-лък, а от Радунци и Борущица — с влак по презбалканската линия. От автогарата се тръгва на север. Минава се край къщата, в която Гео Милев лятно време е отсядал на почивка. Все на север улицата преминава в тесен асфалтиран път източно от реката. Това е м. Алейката. Минава се край малък ресторант със същото име и се посещава м. Дядоминчовия орех. Мемориален кът сочи, че това е мястото, където на 13 септември 1923 г. се събират бойните групи за обявяване на въстанието и установяване на работническо-селска власт. Продължава се в западна посока по бетонен мост над Мъглижка река. Завива се на север по друга главна улица. Тя превежда през кв. Въз- 231 раждане (Горната махала) покрай реставрираната Телбизова къща. Напуска се градът и по мост отново се минава реката. От източната й страна се върви по дължината на парка „Варите" с действуващи тепавици, бари. Оградени са волиери за развъждане на муфлони и лопатари албиноси. По шосето за с. Селце се приближава скалистата м. Усте. Преди остър завой шосето се изоставя и почва изкачване през ниска смесена гора на североизток. Пресича се шосето и отново на североизток продължава изкачването по планинските склонове вече по добре очертана широка пътека. Тя завива на север при извора Свети- ца и с по-стръмен наклон излиза високо горе на шосето за с. Селце преди скалистия рид Свинища. Шосето прави остър завой на север през дълбока просека в скалите на този рид. Наблизо от запад над скалистата клисура на Мъглижка река са останките от античната и средновековната крепост Горненски град. По шосето по хоризонтал се върви към дола Еловица. Над него на заравнен рид е пасището Еловица. В този дол шосето остро извива на запад и продължително се изкачва. Прави се последен остър завой надясно и на север. До шосето е отвесната Гърбата стена, надвесена няколкостотин метра над Мъглижка река. На юг от тази внушителна скала се открива пoглед към дълбоката скалиста клисура на реката с високата канара на Горненски град отляво и склона Стенака на вр. Попък отдясно. На север от Гърбатата стена шосето към с. Селце е сравнително равно. Минава се над м. Дрискани скали и край Руската чешмичка. Следват Бидрашки дол, потокът Коларка, ридът Гурела, над който е Хайдушкият преслап. На запад от шосето се откриват гледки към усойната долина на Граничната река, превала Мъглижки уши, върховете Добрина могила, Саръяр и Купените. След Станкин дол долината на Селченска (Мъглижка) река значително се разширява. Източно от шосето е ограденският развъдник за диви свине. Минава се по бетонен мост над реката и се навлиза в с. Селце (16,5 км). През Освободителната война то било напълно опожарено от черкезите. Северно от селото речната долина отново се стеснява. Шосето се промушва между отвесните скали Канарата и проследява продълговатите поляни Чумови колиби. В края на XVIII и началото на XIX в. тук се крили хората от Мъглиж и Селце, подгонени от чумни епидемии. Пътят минава край полянки с много орехови дървета (м. Йовкови ниви). От изток в реката слизат един след друг Варовити и Лопатарски дол, а 232 от запад — Зла урва и Кладнидялски дол. Долината на Селченска река постепенно се разширява. Шосето навлиза в м. Пърковски ливади (Бичкийната). През османското иго тук рязали трупи и имало работилница за черен барут. В северната част на ливадите е м. Дюлята (4 км от с. Селце). Вижда се базата за отдих и туризъм на ОЗЗУ Стара Загора. В м. Дюлята от северозапад в Селченска река се влива Мал-ка (Осенска) река. На север-северозапад изправя мощен гръб ридът Носът — вододел между Малка и Селченска река. По този рид са поляните Голямо и Малко Пърково, пълни с малини през лятото. До 1952 г. от м. Дюлята към вододелното било край Селчен ска река не е имало дори пътека. На 1 км по шосето е м. Хайдушкото воденичище — някога лятно сборище на хайдушки чети. По склона от изток над шосето червеникави пясъчници стърчат над дебели пластове бигор. Между отделните грамадаци стоят като закрепени свещи стройни ели. Склонът се нарича Гарванска стена. По-нататък от запад в реката се влива Стойковска вада, а от изток — Среден елак. На няколкостотин метра северно от тях шосето минава между постройките на бившата каменовъглена мина „Извора" — сега ту- ристически комплекс. Разстоянието от м. Дюлята дотук е 5 км. До реката бликат водите на извор, дал името на местността. Шосето продължава все на север из гористата речна долина. Преди неговото прокарване реката тук се наричала Сухата река, тъй като водите й се губели във варовиковото корито. При взривяване на няколко скали долните части на пещерата вероятно са се срутили, запушили са каверните и сега в речното корито тече непрекъснато вода. Нагоре към билото склоновете стават като че ли по-ниски, а долината по-плитка. Наближават се най-високите части на планината около нейното заоблено и разлато било. Селченска река е вече малко поточе, което се пресича по мост. На запад от него се виж-дат постройките за събиране и сушене на билки в м. Стружната. На запад е изворната област на Селченска (Мъглижка) река. Тук тя се нарича Кривия поток. На 200 м нагоре по шосето отдясно се белее постройка, отляво са базата на ПКСС и г. д. Българка, а право насреща — двете малки постройки на изоставената х. Българка (3 км). На изток по шосе до гара Кръстец разстоянието е 7 км, а на север до Плачковци — 15 км.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
