Фестивал на зелениката - Странджа 2012
Започнахме изкачване към Петрова нива. Дъжда се усили.
Удивително беше усещането в дъждовната гора. Звука на шумолящите листа, миризмата на мокра шума и гъби.
Отново имаше преоценка на ситуацията и предвид тежката обстановка и предстоящото повторно преминаване на реката Директора на парк Странджа предложи и организира да дойде автобусче до Петрова нива, за да извози тези от групата, които нямаха сили и желание да се върнат обратно пеш.
След уморителното изкачване излязохме на открита поляна, където беше Петрова нива, паметника и музейната сбирка. Тук на 11 -13 юли 1903г. се взема решение за вдигане на преображенското въстание.
Всички с най-голямо удоволствие се шмугнаха на сухо в музея. И започна едно голямо събличане, изцеждане и обличане на мокри дрехи.
Ние обърнахме внимание на богатия снимков материал за "Странджанското Оборище."
Интересно ми беше да видя лицата на тия велики и смели българи, дръзнали в името на свободата си да се изправят срещу цялата османска империя с ясното съзнание, че вероятноста да оцелеят е минимална. Точно в тези хора е горяло онова, истинското ОГЪНЧЕ на българщината, с което сега всички толкова обичаме да се хвалим и се бием в гърдите, че сме велики българи. Но едва ли се сега някой от нас, ще дръзне да повтори тяхното дело.
Трябваше да поемем по обратния път. Автобусчето събираше 28 души и се предполагаше, че няма да успее да побере желаещите да се върнат с него. Обаче се оказа, че хората предпочетоха да се върнат пеш през предизвикателството Странджа.
Тръгнахме по обратния път надолу. Идеята беше да ни преведат през друг брод, по-плитък. Водача отпред търсеше пътеката, където да отбием, но след 15 мин слизане по стръмното се оказа, че вероятно сме я отминали и приятно неприятно, обърнахме пак нагоре по баира.
След 10 мин. отново спряхме с почесване зад врата.
Оказа се, че пак сме объркали :-)
Директора на парка, замесника му и водача обсъдиха положението. И след порядъчна доза смях всички обърнахме пак надолу.
Дъжда шупуркаше по листата, дъждобраните и отдавна мокрите ни тела. В този момент на леко отегчение зад нас, неочаквано нас се разнесе завладяваща и силна песен.
Петко Нанчев, замесник директора на Парка, запя силно, невероятна, хубава странджанска песен. Настроението на цялата група изригна в бурно одобрение и възгласи.
Крачката се ободри. Последваха още няколко песни.
Тогава изпод шумата започнаха да надничат гъбки пачи крак. Естествено започна трескава събиране и подсигуряване на вкусна вечеря.
Така достигнахме втория брод, които изглеждаше много по спокоен. Тук нямаше нужда от въже и всеки прецапваше самостоятелно. Изобщо не си правих труда да се събувам, с панталони, с обувки - през реката.
Всички вече се познавахме и си бъбрихме приятелски.
Изобщо не ни беше скучно. Гъбки, водопадчета, огромни стоножки привличаха любопитството ни.
Последваха няколко интересни беседи, от Петко Нанчев, за различни видове растения, лишеи, дървета. А след това и няколко стари легенди за Странджа.
Искам да споделя доброто си впечатление от хората от ПП "Странджа". За мен това са изключително земни хора, посветени на природата и Странджа. Удивителни професионалисти, знаещи и можещи, с които можеш да разговаряш, като с приятел по всякакви теми.
Стефан Златаров ни разказа за "белия кукер", за нестинарството, за рупския говор, които е сходен с родопския говор и др.
Така неусетно се изкачихме по поляните до село Стоилово.
Отбихме се в подновената църква.
И продължихме по силно разкаляния път към палатковия лагер. Дъжда все още валеше, а ние се канехме да нощуваме на поляната, на която по програма трябваше да има музика, веселие до късни доби. Обаче хора почти не бяха останали. Повечето се бяха изнесли към Малко Търново и селата по хотели и къщи за гости. Все пак имаше няколко групи ентусиасти, които останаха за вечерта под открито небе.
Въпреки неприятното време, както винаги си изкарахме чудесно. Запалихме огън под затихващия дъжд. Приготвихме гъбките, които брахме по пътя и стъкмихме чудна вечеря. Дъжда спря, заобиколихме огъня и започнахме да се сушим. В тъмното се разнесе невероятната песен "Пуста младост" и думкане на тарамбука. Около голям огън се бяха събрали ценители на дивото, природата и хубавата народна песен.
Тази магия ни привлече към тях като с магнит. Последваха удивителни мигове около галещия в червено огън, песни, смях и една незабравима вечер.
Толкова беше хубаво, че като се замисля всъщност.... магия ли бе, или реалност! :-)
Искам да поздравя всички невероятни хора, работещи в "ПП Странджа", които са организирали този чудесен фестивал, за грижата им към приридата и за отношенито към всичко, което правят, за това, че са превърнали работата си в призвание и любов.