Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на minik
Име:
Ми чо

Статистика
Популярни постинги:
2

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
2

Блог вълни:
24
Последни постинги
 Екcпoзициятa включвa 15 пaнa, въpхy кoитo ca cъбpaни фoтocи и любoпитнa инфopмaция зa някoи oт знaкoвитe oбeкти, cъгpaдeни oт caмoyкия мaйcтop. Сpeд тях са цъpкви, мocтoвe, жилищни и oбщecтвeни cгpaди, кoитo ca иcтинcки apхитeктypни шeдьoвpи.

Вcякo едно от паната пpeдcтaвя paзличeн пaмeтник. Taкa в излoжбaтa ca пoкaзaни Пpeoбpaжeнcкият и Килифapeвcкият мaнacтиpи, Кaтeдpaлният хpaм “Рoждecтвo нa пpecвeтa Бoгopoдицa” и “Свeти Спac”, Къщaтa c мaймyнкaтa, хaнът “Хaджи Никoли” и Икoнoмoвaтa къщa във Вeликo Tъpнoвo, мocтът нa Бeлeнe и Пoкpитият мocт в Лoвeч, цъpквитe “Свeти Никoлa” в Дpянoвo и “Свeтa Tpoицa” в Свищoв, чeшмaтa нa Сoкoлoвcкия мaнacтиp кpaй Гaбpoвo, мaкeтитe нa Лeoн Филипoв. Любoпитcтвo бyдят и peдкитe фoтoгpaфии нa вeчe нecъщecтвyвaщи cгpaди нa имeнития бългapcки apхитeкт, a cpeд тях ca paзpyшeния кaтeдpaлeн хpaм, кoпpинeнaтa фaбpикa нa Стeфaн Кapaгьoзoв и cклaдoвeтe нa Хaджи Минчo.








Излoжбaтa демонстрира кaк cъc cpeдcтвaтa нa cъвpeмeннитe тeхнoлoгии мoжe дa бъдe cъхpaнeнo и пoпyляpизиpaнo yникaлнoтo кyлтypнo-иcтopичecкo нacлeдcтвo нa cтapaтa българска cтoлицa. Tя e cъздaдeнa в paмкитe нa пpoeктa “Мaйcтopът и вpeмeтo” зa цифpoвизaция нa твopчecтвoтo нa Кoлю Фичeтo. Пo нeгo paбoти eкип oт Инcтитyтa пo мaтeмaтикa и инфopмaтикa пpи БАН във Вeликo Tъpнoвo. С apхивни мaтepиaли в paзpaбoткaтa ca yчacтвaли иcтopичecкитe мyзeи в Tъpнoвo, Дpянoвo, Свищoв и Лoвeч. Екип от специалисти е работил върху подбора на обектите, фотосите и дигитализацията. 


































Категория: Изкуство
Прочетен: 49 Коментари: 1 Гласове: 1



Паметни ще останат в историята на освободителните борби сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през лятото на 1868 г.

Стъпила на българския бряг на 7/19 юли 1868 г., четата в състав около 130 души за по-малко от две седмици изминава пътя от местността Янково гърло, Свищовско, до Бузлуджа. Този път е съпроводен от неравни и кръвопролитни сражения с турските потери – Караисен, Карапановата кория, Дълги дол. По време на четвъртото сражение при Канлъдере на 10/22 юли войводата Стефан Караджа е ранен и заловен. Останала твърде малочислена, четата се изтегля към Стара планина.




 

Минава в района на Узана, връх Малуша и по билото на Стара планина се насочва към връх Св. Никола. На 18/30 юли, загубили 14 от ранените си другари, 28 души с войводата Хаджи Димитър, осъмват на връх Бузлуджа. Окуражени от последните дни, минали без сблъсък с потерята, уморени и изтощени, четниците решават да отдъхнат. Будни остават само часовите.

Рано сутринта 500 башибозуци, поведени от известния кърсердарин Куртчу Осман, тръгват от Казанлък към Бузлуджа. Към обяд те доближават от Ашката поляна заспалите четници. По западния скат заемат позиция заптиите на юзбаши Сюлейман от Казанлък. От север огненият обръч е затворен  от 200 души редовна войска от Търново. Общо около 700 пушки са насочени срещу тридесетина четника.

Тишината на юлското пладне е разкъсана от силен пушечен залп. Хаджи Димитър вдига другарите си за последния бой с думите: „ Братя, да умрем като българи!”

Неприятелят постепенно обкръжава малката дружина, оказала се в крайно лошо положение. Голият, отвсякъде връх е отлична прицелна точка

Неравната битка продължава три часа и половина. Един по един четниците са покосявани от куршумите или загиват под ударите на турските ятагани. Никой не вдига ръка да се предаде. В тези напрегнати минути вражески куршум улучва войводата. „…Хаджи  Димитър тежко ранен, съобщава вестник Le Courrier dOrient, малко остана да падне в ръцете на турските солдати. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време…”

Достойна смърт за народен герой, посветил краткия си живот на Отечеството!

Група от десетина души прави отчаян опит да разкъса обкръжението. Вместо да изчакат приближаващите се башибозушки редици, те като по даден знак, се спускат насреща им стреляйки. Като по чудо четирима от четниците успяват да се измъкнат.

Постепенно стрелбата заглъхва. Само труповете на убитите покриват голия връх. Два дни след битката, на 20 юли (2 август), селяни от Крън, Енина и Шипка с разрешението на турските власти погребват народните герои. До Освобождението грижливите ръце на хора от околните села поддържат скромните гробове.

























ИЗТОЧНИК: НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ ШИПКА-БУЗЛУДЖА !
Категория: История
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.07 15:56
 Както споменахме на друго място във вестника, като се надвесила четата на Хаджи Димитър над с. Шипка, двамата четници шипчани Ст. Орешков и Хр. Патрев с разрешение от войводата слезли в селото, за да разузнаят и ако могат, да вземат лекарства и провизии ида настигнат другарите си или на Бедек, или на Агликина поляна. Двамата юнаци обаче са били предадени от своите съселяни и уловени живи. Стефан е бил предаден според Хр. Милев от братовчеда си Леко Василев. В началото е бил изпратен на следствие в Казанлък, след това повърнат през Шипка в Габрово и Търново, където били закарани и другите четници нашенци, Христо Милев (Енъкът), Кръстьо Минков и др. Не след много нещастните въстаници били върнати обратно в Казанлък, за да бъдат обесени. На 26 юли из казанлъшките улици се забелязвало необикновено оживление. Заптиета от ранна сутрин приготовлявали бесилка на върбата на Кюлбоклук. Около лобното място се струпали много любопитни, предимно цигани, които питали Куртчи Османа:

— А бе, аго ефендим, за кого са тези бесилки?

— За кючук Истефан Шипка хайдуту — отговарял Куртчият.

След като извадили осъдените на последен „истиндак“, подкарали ги към площада. Тук Стефан Орешков е показал голямо самообладание и смелост. Първом помолил турците да не бесят другаря му Хр. Патрева, понеже го бил уж насила накарал да участвува в делото. Турците повярвали и спрели обесването на Христо. След това гордо се покачил на бесилката и държал прочувствена реч. „Не плачете, братя — обърнал се той към българите, — аз не съм ни убивал, ни крал, а съм се борил за свободата на милото отечество! Сбогом, драги сестри и брате Христо!“ И като прекрачил въжето, метнал го на шията си и увиснал мъртъв…

В архивите на музея при дружината попадна едно писмо, намерено из книжата на турското училище, за което споменаваме в този брой, със следното съдържание:

От хайдутите, които са минали отсреща (Румъния) с мисълта да бунтуват населението, и от задържаните, осъдени на смърт, изпраща ви се казанлъчанина, на име Стефан, за да се обеси на видно място.

23 юлий 1868 год.

Митхад

Така е завършил земните си дни един от рядко храбрите герои нашенци Стефан Орешков от Шипка.

Категория: История
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 1
 След четвъртото сражение, което е имала четата на Хаджи Димитър с турците в севлиевските лозя, на 14 юли, тя се явява в местността над с. Скобелево, наречена „Петерешка“, където е имало шипчанска мандра. Според сведенията на самите овчари там четата е брояла 58 души. Неяли от 5 дни, овчарите им опекли няколко овни. Между четниците имало двама ранени, които останали и на другия ден около мандрата, а останалите потеглили рано сутринта към „Св. Никола“, предвождани от един овчар. Малко подир това идват турците на мандрата и намират и залавят из шумака двамата болни четници. На 15 юли четата достига до Черни връх и там нощува. Преди тях, през същото място, минава башибозушка орда под главатарството на свирепия Куртчи Осман. На 16 юли четата могла да измине много малко път и била принудена да нощува пак близо около Черни връх. На другата сутрин, като променя водача си и взема за такъв Теня Трифонов от Шипка, се насочва с обект върха Бедек, но вечерта едва стигнали „Боженица“, която е на запад от „Св. Никола“. Когато стигнали до „Копаците“, четниците-шипчанци Стефан Орешков и Хр. Патрев взели разрешение от войводата да отидат до селото си да видят близките си и да се върнат пак на Бедек, но били предадени и заловени. Четниците са били страшно изморени и голяма част от тях едва вървели. Болните, на брой около 14 души, като изостанали назад, изгубили дирите на другарите си и на кръстопътя за Етъра и Шипка се мушнали в един гъсталак. Не много след това по дирите на четата минали и турските потери, без да забележат болните четници.

Здравите начело с Хаджи Димитра минали през „Люляката“ и стигнали до Бузлуджа. Турците непрекъснато са вървели по дирите им, водени от овчари. Обилната роса по тревата издавала дирите им.

На 18 юли, в една студена и ясна утрина, към 7–8 часа, четата стига до изворите на Бузлуджа, сяда да почива и да чака болните си другари, охранявана от два поста. Тук Хаджи Димитър освобождава водача Теньо Трифонов и той тръгва обратно към мандрата. Като стигнал местността „Качица“, водачът забелязва турците и хуква направо надолу към Шипка.

Турците наближили и обградили изнурената чета. Единият часовой бил убит, както стоял на дървото, а другият съобщил за грозящата ги опасност, когато вече било много късно. Войводата дал заповед за път, но от страна на турците изсвирила тръба и неравният бой се захванал. Напрегнали последни сили шепата герои, но нито позицията им била добра, нито средствата за борба достатъчни.

Към обед главите на храбрите юнаци отсечени лежали в чували. Десетина души само успяват да се спасят и се крили няколко дни край енинските мандри на Бедек. Седемнадесет юнашки глави са били занесени в Търново от редовния аскер и осем от башибозуците в Казанлък. Силен град валял над Бузлуджа след жестоката касапница. Сякаш и небето протестирало.

Първи на лобното място са отишли крънчани начело с поп Ивана, който намерил трупа на Хаджията. Познал го по ръката, на която имало татуирано: Х. Д. Слив. Отдясно на буквите имало кръст, а отляво — изобразен револвер.

Двадесет и шест трупа са заровени в 23 гроба на малката полянка над „Карагьол“. Когато са заравяли труповете, поп Иван намерил списъка на четата, но като го разглеждал, заптие го дръпва от ръцете му и го разкъсал на парчета.

Малката овехтяла книжка, из която вадим тия данни, носи заглавие „Избиване на Хаджи Димитровата чета“ и е писана от ученолюбивия шипчанец Хр. Милев — Пловдив, 1886 год. Данните е събирал от самите живи овчари и очевидци, поради което тя има голяма историческа стойност. Сам добър патриот и любител-историк, Хр. Милев е изпъстрил книжката си с богати данни за съдбата на някои четници, родом от нашия край, за психиката на раите-роби тогава и за безпримерния подвиг ка шепата борци. Този, който се заема да проследи живота на Х. Димитър и неговите другари, ще има да черпи много и верни данни от книжката на Хр. Милева.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, X, бр. 217 от 31.VII.1933 г.)

Категория: История
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Това е третото издание на „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“. Неин автор е Стефан Кисов – командир на рота в Трета опълченска дружина с военно звание прапоршчик, впоследствие офицер от българската армия. Първата книга е издадена през 1897 г. ,но през 1902 е допълнена и издадена по-подробна. Изданието е единствената летопис, дело на опълченец. В него са описани събития от Освободителната война и най-вече основните места на бойните действия, в които се включват опълченските дружини от Стара Загора, Шипка и Шейново. Книгата е подробна, в нея могат да се прочетат живи диалози между руските офицери и опълчението.
Основният принос на автора е истината за Българското опълчение. То е създадено в състав от шест дружини като помощен отряд – конвой към главнокомандващия с охранителни функции. Въпреки, че още в Сръбско-турската война през 1876 г. българският отряд от доброволци, в който участва и Стефан Кисов, показва чудеса от храброст, никой от руските офицери не вярва в бойните способности  на опълченците и затова е подигравателното и цинично отношение към тях. Само след десетина дни обучение опълченците участват в парада на главнокомандващия и показват отлична строева подготовка, а при стрелбите имат 90% попадения.


По време на Руско-турската война авторът Стефан Кисов изминава целия път на българското опълчение от Кишинев, през Браила, Свищов, Търново, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Шейново, Елена и Котел и води подробен дневник с описание на военното ежедневие, несгодите на войнишкия живот, сраженията и турските зверства. Тази страна на настоящата книга предопределя нейната изключителна документална стойност. Но тази книга е и едно евангелие за времето на раждането на новата българска армия и държава по време на Освободителната  война от 1877 – 1878 година. 

Авторът на книгата  е  запасният полковник - Стефан Иванов Кисов-Бесарабски Българин, като родителите му са преселници от град Елена. Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в град Болград. През 1876 г. завършва Военното пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. Командир на 3-та рота от 2-и батальон на Руско-българската бригада. По време на Руско-турската война, участва в Българското опълчение като командир на рота от 3-та Опълченска дружина. Военното му звание е прапоршчик. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и Шипка. Той е един от спасителите на Самарското знаме, като е награден с руски орден „Св. Владимир” 4-та степен. Участва и при разбиването на черкезите и башибозушките сили при село Садово и село Везенково. До 21 септември 1885 г. е  Севлиевски окръжен воински началник, селд което е назначен за командир на 2-ри Пехотен Струсмки полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българскта война. Отличава се в боевете при Брезник на 6 ноември и Пирот на 15 ноември. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден” За храброст” 4-та степен. След края на войната е назначен за командир на 1-ра Пехотна Софийска бригада. Почива в София на 14 ноември 1915 г. на 53 години














Категория: История
Прочетен: 161 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 23.07 13:39
Търсене

За този блог
Автор: minik
Категория: История
Прочетен: 8249
Постинги: 24
Коментари: 5
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031