Село Енина — х. Бузлуджа (2,30 ч) Енина (3120 ж.) е старинно селище. Подножията на планина- та и нейните склонове са осеяни с местности, свързани t историята на нашите земи още от древността. През античността и средновеко- вието оттук на северозапад се изкачвало към планинското било едно от трасетата на Верейския друм, а на североизток по вододела между Енинска и Мъглижка река много добре е запазен старинният път към Плачковци, известен като Енински проход. По време на петвековно- то османско иго селото запазило българското си население, както и двете църкви. В него без прекъсване живели и творили местни кни- жовници. След Освобождението навлизането на капиталистическите производствени отношения бързо пролетаризирали населението и то прегърнало идеите на социализма. Ненапразно Димитър Благоев из- бира Енина за изходен пункт към Бузлуджа, за да учреди на 2 август 1891 г. с група „сеячи и апостоли" на социализма БСДП. По техния път е очертан настоящият маршрут. От автобусната спирка в центъра на с. Енина се тръгва по маркировката и се излиза на североизток в подножието на планина- та. Започва изкачване по опороена пътека на север 223 по залесен с борова гора склон източно от м. Бърдото. След някол- ко минути пътеката минава покрай чешмичка. Западно от нея има пътечка към землянката и лобното място на няколко нелегални от Енинската чета (1934—1935 г.). Пътеката описва няколко серпенти- ни по стръмния склон и излиза източно от м. Обещин камък на възв. Кръста (30 мин). От неговата заравненост на изток зад долината на Енинска река се вижда възвишението с останките от голямата сред- новековна крепост Чилечето. Изкачването продължава на север-се- верозапад по по-полегат терен. За 25 мин (общо 55 мин) през сме- сена гора се излиза на второ по-равно място, удобно за почивка. На северозапад се издигат скалните грамади на върховете Катуните. На изток се вижда почти цялата планинска част от долината на Енинска река с криволичещото по източните й стръмни склонове планинско шосе. Над него по вододела между Енинска и Мъглижка река се ре- дят на север Златьовица, вр. Саръяр, Габров рът, Драгулица. Продъл- жава се по опороения стар коларски път с изтеглени завои нагоре и на северозапад. За 20 мин се излиза на Катунски рид (1,15 ч). Пътят го прехвърля чрез просека в ниски скали и продължава от западната му страна. Върви се по хоризонтал и се прекосява буренясала поляна с кошара и извор от юг до гората. Постепенно разширяващият се коларски път отново започва да се изкачва, минава от запад и под вр. Малък Катун през букова гора и извежда на стръмно пасище. От него вече се вижда Бузлуджа. Коларският път извива на северозапад към горния край на обширен дол. В него и над пътя са Търпановите кладенчета. Излиза се на заоблен рид с ниски канари — м. Бялото камъне (1,35 ч). Тук пътят се събира с други две трасета на Верей- ския друм — откъм Калето и източно от него. Със завой на север се подсичат наклонени пасища и отново се навлиза в буковата гора по западния склон на вр. Висока могила. Маркираният път извежда на вододела на тесния хребет, който вр. Остра могила спуска на юг към вр. Голям Катун, и след кратко разстояние по хоризонтал на север започва да обхожда източния склон на вр. Остра могила. Движението по изоставения път често се забавя от паднали клони или разкалян терен. С плавен завой на северозапад равният път заобикаля върха и извежда на тясна седловина към Бузлуджа (2,20 ч). На изток слиза тясна маркирана пътека до землянката на четата на Петко Маналов. По-нататък по вододелния хребет между Крънска река от за- пад и Камещица от изток следват три продълговати разши- 224 рения на старинния път. Такива разширения има и по Енинския, Мъглижкия и Дъбовския проход — пътища, водещи директно от Търновград на юг към Византия. След третата продълговата пло- щадка Верейският друм завива на север към северната бузлуджанска поляна и води през Атово падало и Бедек към Северна България. От този завой маркировката заобикаля почивна станция в гората и по тясна асфалтирана алея извежда до източната страна на новата х. Бузлуджа (2,30 ч)
Град Крън — х. Бузлуджа (3 ч) Крън е едно от големите села в Розовата долина (3850 ж.). Възникнало през османското иго. След Освобождението селището започва да нараства, но истинския си разцвет бележи след Девети септември, когато населението му се увеличава около 3 пъти във връзка с промишления възход на Казанлък. Отстои на 6 км от Ка- занлък. Има редовна автобусна връзка. Край с. Крън има къмпинг и мотел. От западната автобусна спирка се тръгва по улица на север. Наблизо се намира къщата музей на антифашиста ген. Цвятко Ра- дойнов. Подминат ли се последните къщи на селото, се продължава на северозапад по старото шосе за Шипка. Скоро то се съединява с новия широк път. На това място шосето се изоставя и се продължава на север през равно пасище към овощна градина и дълбоко всечената в планинската гръд долина на Крънска река. В пасището се стъпва на тревясал коларски път. Той превежда през черешова градина й се съединява с панорамното шосе при неговия първи ляв завой нагоре за Бузлуджа (40 мин). Като се следи маркировката, се продължава на север из скалистата речна клисура. От изток в небесата се изди- гат отвесни варовикови скали с интересните скални групи Мечките — защитен обект. Над тях са останките от средновековната крепост Калето. От запад са скалистите местности Дяволската църква и Ал- тимир. Изоставеният камионен път е трасиран по западния бряг на реката, по която се редят бързеи, прагове и вирове. Подмине ли се чешма със студена вода, пътят пресича реката по т. нар. Дантелен мост и завива надясно из долината на Малката река. Продължава се на север по източния бряг на Голямата река до рампа за товарене на трупи. Преди нея от западната страна на реката е базата за отдих и туризъм на хлебозавода в Казанлък. На североизток е стръмният горист дол Сукайна, а на 222 северозапад е долът, слизащ от подножието на вр. Бузлуджа. Марки- раната пътека се изкачва по тесния и стръмен вододелен хребет меж- ду тях. Тя тръгва полегато на североизток, минава през иглолистна гора, завива на северозапад между вековни букаци и отново свива на североизток. Достигне ли борова гора, пътеката завива по диа- гонал нагоре на северозапад и извежда точно по билото на хребета (половината разстояние между началото на хребета и горния край на гората към Бузлуджа). Пътеката описва серпентина в буковата гора и отново излиза на хребета. Продължава се право нагоре по просеката на телефонна линия. Не след много се навлиза във вековна букова гора с бързо намаляващ наклон. Вдясно и източно от пътеката се виждат ведомствената хижа на фабрика „България" — Казанлък, и основите на бъдеща база за отдих и туризъм. Пътеката пресича тясна асфалтирана алея, излиза от гората на бузлуджанската поляна и по асфалтираното панорамно шосе се стига пред новата х. Бузлуджа (1,20 ч от рампата за товарене на трупи, общо 3 ч)
