Постинг
03.07.2017 23:27 -
Комитетите на Левски в Казанлъшката розова долина
Автор: minik
Категория: История
Прочетен: 2280 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2017 08:54
Прочетен: 2280 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.07.2017 08:54
Комитетите на Васил Левски в Казанлъшко
Според учителя от село Михайлово, Старозагорско- Димитър Хаджигенчев - през есента на 1871г. към преименувания в окръжен Старозагорски революционен комитет- Стара Загора с околия- 26 комитета са включени Чирпан и околия- 14 комитета, Нова Загора и околия - 11 комитета и Казанлък и околия- 8 комитета.
Срещата на Левски с братята Папазови от Казанлък, които му дават 25 златни лири за народно дело е самото начало на посещенията му в Казанлък.
През 1861г. Мъглиж, Енина, Шипка и Тъжа са посетени от пратеника на Георги Раковски - Гълъб войвода с името Христо Сариев. Задачата му да създаде тайна дружина и само посветени в тайни мисии да членуват. След само три години през 1864г. е оформена група и членове са Добри Кехайов, Костадин Славчев, Христо Раев, поп Андон, Мирчо Донев, Коста Попдраганов, Иван Едрюв, Петър Пенович, Мирчо Хадживасилев, всички членове на "НАРОДНО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ"
През 1868 в Новенското училище е основано второто Казанлъшко читалище- " Просвещение". Будни Българи започват да създават читалища с библиотеки, в които всеки може да чете избраните вестници и книги. Членовете на читалищата стават и членове на революционни комитети.
В Шипка Никола Поппавлов е избран за председател на читалището, основано през 1861г. за членове се записват даскал Стефан Шаханов, даскал Шиньо Чомаков, Тенъо Ангелов, Петър Богоев, Лальо Григоров, които са членове на революционния комитет.
През юли 1869г. по инициатива на местните жители в Енина е основано читалище "Братство" със Стефан Маналов, Христо Кушлев, Антон Макелов, Жельо Добрев, даскал Георги Маджаров, даскал Петко Маналов и свещеник Никола Ненов, като членове на местния революционен комитет по подобие на Шипка.
През есента на 1869г. в Габарево е основано читалище " Братство" с членове Цвятко Георгиев, Стефан Попиванов, Тодор Ганчев.
През 1869 в Мъглиж е основано читалище "Пробуда" от казанлъшкия учител Цани Желев. Членове в читалищетп се записват Георги Константинов, даскал Никола Иванов, Иван Ненов, Тодор Дондев, Атанас Рашев, дядо Дандьо Иванов.
Мъглижкият манастир "Свети Николай" се превръща в основен център за дейността на местния революционен комитет. Поп Харитон посреща многократно Матей Преображенки, Левски И Петьо Ганин, който е син на Баба Гана.
Казанлъшкото читалище в Новенската махал през 1870г. организира неделно училище за неграмотните и бедните младежи.
На 25 март 1873г. в Казанлък е основана ученолюбива дружина "Искра" от Йордан Маналов Стателов, който се обявава за обединение и създаване на дееспособна културно-просветна организация.
Левски посещава Розовата долина, за да се убеди в готовността на Българите за участие в тайни революционни организации. Придружен от сина на баба Гана в чийто хан отсяда многократно и заедно с нейния син обикаля близките села - Шипка, Енина, Долно Сахране и Габарево и влиза в контакт с учители, духовници и търговци, пред които споделя своите идеи за създаването на комитетите.
В Габарево революционният комитет е основан в къщата на Стефан Радучев, секретар е Цвятко Георгиев, председател е Васил Джананов, куриер е Петър Катрев.
В село Турия - чисто българско село, член на революционния комитет е даскал Сава Иванов. В селото са събирали пари чрез "Старчески игри".
В Долно Сахране главна функция на комитета изпълнява Слави Неделчев-черният поп. Членове стават Нено Николов, Кольо Георгиев и даскал Неделчо.
През 1870г. революционен комитет се създава и в село Средногорово. За председател е избран Васил Джобов - учител, с члеове Тодор Донев, Ангел Рубоолу, Драган Попкин и Паун Кирджолу.
Следва продължение за комитета в град Казанлък!
Източници:
Васил Левски в Казанлъшката Розова долина.- Косъо Зарев
Според учителя от село Михайлово, Старозагорско- Димитър Хаджигенчев - през есента на 1871г. към преименувания в окръжен Старозагорски революционен комитет- Стара Загора с околия- 26 комитета са включени Чирпан и околия- 14 комитета, Нова Загора и околия - 11 комитета и Казанлък и околия- 8 комитета.
Срещата на Левски с братята Папазови от Казанлък, които му дават 25 златни лири за народно дело е самото начало на посещенията му в Казанлък.
През 1861г. Мъглиж, Енина, Шипка и Тъжа са посетени от пратеника на Георги Раковски - Гълъб войвода с името Христо Сариев. Задачата му да създаде тайна дружина и само посветени в тайни мисии да членуват. След само три години през 1864г. е оформена група и членове са Добри Кехайов, Костадин Славчев, Христо Раев, поп Андон, Мирчо Донев, Коста Попдраганов, Иван Едрюв, Петър Пенович, Мирчо Хадживасилев, всички членове на "НАРОДНО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ"
През 1868 в Новенското училище е основано второто Казанлъшко читалище- " Просвещение". Будни Българи започват да създават читалища с библиотеки, в които всеки може да чете избраните вестници и книги. Членовете на читалищата стават и членове на революционни комитети.
В Шипка Никола Поппавлов е избран за председател на читалището, основано през 1861г. за членове се записват даскал Стефан Шаханов, даскал Шиньо Чомаков, Тенъо Ангелов, Петър Богоев, Лальо Григоров, които са членове на революционния комитет.
През юли 1869г. по инициатива на местните жители в Енина е основано читалище "Братство" със Стефан Маналов, Христо Кушлев, Антон Макелов, Жельо Добрев, даскал Георги Маджаров, даскал Петко Маналов и свещеник Никола Ненов, като членове на местния революционен комитет по подобие на Шипка.
През есента на 1869г. в Габарево е основано читалище " Братство" с членове Цвятко Георгиев, Стефан Попиванов, Тодор Ганчев.
През 1869 в Мъглиж е основано читалище "Пробуда" от казанлъшкия учител Цани Желев. Членове в читалищетп се записват Георги Константинов, даскал Никола Иванов, Иван Ненов, Тодор Дондев, Атанас Рашев, дядо Дандьо Иванов.
Мъглижкият манастир "Свети Николай" се превръща в основен център за дейността на местния революционен комитет. Поп Харитон посреща многократно Матей Преображенки, Левски И Петьо Ганин, който е син на Баба Гана.
Казанлъшкото читалище в Новенската махал през 1870г. организира неделно училище за неграмотните и бедните младежи.
На 25 март 1873г. в Казанлък е основана ученолюбива дружина "Искра" от Йордан Маналов Стателов, който се обявава за обединение и създаване на дееспособна културно-просветна организация.
Левски посещава Розовата долина, за да се убеди в готовността на Българите за участие в тайни революционни организации. Придружен от сина на баба Гана в чийто хан отсяда многократно и заедно с нейния син обикаля близките села - Шипка, Енина, Долно Сахране и Габарево и влиза в контакт с учители, духовници и търговци, пред които споделя своите идеи за създаването на комитетите.
В Габарево революционният комитет е основан в къщата на Стефан Радучев, секретар е Цвятко Георгиев, председател е Васил Джананов, куриер е Петър Катрев.
В село Турия - чисто българско село, член на революционния комитет е даскал Сава Иванов. В селото са събирали пари чрез "Старчески игри".
В Долно Сахране главна функция на комитета изпълнява Слави Неделчев-черният поп. Членове стават Нено Николов, Кольо Георгиев и даскал Неделчо.
През 1870г. революционен комитет се създава и в село Средногорово. За председател е избран Васил Джобов - учител, с члеове Тодор Донев, Ангел Рубоолу, Драган Попкин и Паун Кирджолу.
Следва продължение за комитета в град Казанлък!
Източници:
Васил Левски в Казанлъшката Розова долина.- Косъо Зарев
Вълнообразно
Долината на Тракийските царе
Жителите на Шипка гласуваха за отделяне ...
"БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ В ОСВОБОДИТЕ...
Жителите на Шипка гласуваха за отделяне ...
"БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ В ОСВОБОДИТЕ...
Няма коментари
