Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: minik Категория: История
Прочетен: 15399 Постинги: 30 Коментари: 23
Постинги в блога от Септември, 2017 г.
    КРЕПОСТИ В КРЪНСКА СРЕДНОВЕКОВНА ОБЛАСТ
ГРАДИЩЕТО в местноста Адабаир се намира на 7 км.северозападно от с.Ветрен,между река Ветренска от изток,р.Сливитовска,Градишкия дол и местноста Равна поляна от север и запад.Височината е почти окръжена от водно препятствие.Крепостната стена е във формата на неправилен многоъгълник.Между тази крепост и крепоста Орелските скали е имало очна връзка.От нея се открива отлично наблюдение и по прохода към Иванкова пътека,с която е свързана.
КРЕПОСТТА в местноста ОРЕЛСКИТЕ СКАЛИ край с. Ветрен се намира 5км.северозападно от селото на левия бряг на река Ветренска(Крива река),между местностите Кечикая и Тузлука,на най-високата част на скалите наречени Орелските скали.От север,запад и изток крепоста е естествено защитена от стръмноспускащите се покрай реката скали.Малка част от юг е укрепена от зидана стена.
КРЕПОСТТА ГРАДЪТ (ГОРНЕНСКИЯ ГРАД) се намира 6 км.северно от днешния гр.Мъглиж в Стара планина.Тя е построена на голяма височина със заоблено било-700 м. над морското равнище.От запад Стара река е отрязала скалите и е направила непрестъпна естествена стена. От север се е вдълбал долът Еловица.На изток от крепостта минава път,свързващ Мъглиж-Селци, и се съединява с Иванкова пътека и Тревненския проход.Крепоста е била опасана от две стени-вътрешна и външна.От изток и север те се сливат в една,тъй като местноста е естествено защитена.Връзката на крепостта с минаващиш наблизо път е била прекъсната от голям ров,чиито останки се виждат все още.От вътрешната стена има запазени на много места зидове над земята.В североизточната част зидът достигависочина над 2 м.Едрите лицеви камъни от южния зид са се разпаднали и се вижда вътрешния пълнеж.При сондажите и проучванията се откриха керамични фрагменти от няколко епохи:предринска,от късната античност и най-много средновековна.Последната е представена от 3 групи:1) от Българската държава-първа и втора и Византийска.В крепостта е намерена златна монета от Анастасий(491-518).Най-рано името на крепостта се среща в поемата на Мануил Фил през 1305 с византийско наименование ,съответстваща на нейното старобългарско име,което е било производно на думата "мъгла".Тосе произнасяло Монглиж,тъй като "ж" е с голяма носовка ,произнасяна "он".Като възхвала на военните подвизи на Михаил Глава и изброява много български градове и крепости превзети от него ,поета Мануел Фил пише:"Мъглиж пък е съсвидетел Крън.Вероя пък за Колина от Венец-непристъпни крепости за чужденците,които благородния лесно подчини"
КРЕПОСТТА ЧИЛЕЧИТО се намира край с.Енина в неговата североизточна част,между Стара река,Цепенова могила,Дзънов дол на хълм 710м.надморска височина.На равно със земята личат основи от кула.Взидарията има напречно вграждани напречно и надлъжно дървени греди(сантрачи),от които са останали отворите.Общата площ на укрепеното съоръжение е 5 декара.
КРЕПОСТТА КАЛЕТО се намира на 2. км.северозападно от с. Крън,източно от течащата през Крънския проход р.Дереазлъ.Тя е изградена на добре защитен височина,940 м. надморско ниво.От към дефилето се спускат стръмни брегове,които правят достъпа невъзможен.Терасата на която е построена крепоста, е наклонена на юг,на няколко места са запазени части от крепостта,зидовете са на 1 метър над земята.Има голям резервоар,използван е водоизточник от вр. Сиврия.При полагане на тръбите на глинения водопровод в скалите е бил изрязан улей,който и сега не е заличен.Има основи на кула,общата площ е 9 декара.Тази крепост е част от укрепителния комплекс на средновековния град Крън,към който спада и крепостта Градовете.
КРЕПОСТТА ГРАДОВЕТЕ се намира на северозапад от крепост Калето на около 2 км.Сградите са останали почти непокътнати.Ясно си личи кое е храм и къщи.Разрушени са само стените.Площа е 4 декара.По исторически сведения крепостта е населена предимно от благородници.
  Bobi в 3:48 Няма коментари: петък, 9 май 2008 г.   КРЕПОСТИ ОТ КРЪНСКАТА ОТБРАНИТЕЛНА СИСТЕМА
КРЕПОСТА ТВЪРДИЦА СЕ НАМИРА НА 1,5 КМ. СЕВЕРНО ОТ ДНЕШНИЯ ГРАД ТВЪРДИЦА. Разположен е на височина,заобиколена от север,запад и юг от р. Твърдишка,вр.Кутра от изток,местноста Калугера от запад и североизток и Сечената скала от югозапад,стената е разрушена на места до основи,общата площ на крепоста е 24 декара,покрай южната стена има руини от сгради.В крепоста се намират изключително много фрагменти от керамика.Наименованието на крепоста идва от българското -твърднна,което значи крепост.
КРЕПОСТА ГРАДИЩЕТО до с. Конарее на 3,5 км. североизточно от селото.Терасата,на която е построена крепоста,е наклонена на юг.От нея се открива широк хоризонт до Средна гора.От север крепоста няма останки от зидове.Там скалите са високо 50 м.и са недостъпни.Зидарията е от ломен камък,споен с бял хоросан, в който има парчета от керемида.
КРЕПОСТА ГРАДИШКА МОГИЛА се намира2 км.северно от Конаре по склона на Стара планина.Зидарията е от ломен камък,споен с бял хоросан.Останали са малко надземни градежи,общата площ е 4 декара.Вероятно е изпълнявала наблюдателна функция,понеже има добър обзор до Средна гора,и оцигурява връзка с другите крепости по планината.
ГРАДИЩЕТО край с। ДИМОВЦИ се намира на 4 км. североизточно от селото в Прохода на републикта(Хаинбоаз)Построена е на височината Остра чука.Крепоста е разрушена и стените и са почти изравнени със земята,била е свързана с преградна стена(дема), с която образувала едно общо укрепително съоръжение.Преградата край село Димовци е наречена от местното население Дуварът.Тя представлява права стена,дълга 87 метра и дебелина 2 метра, в двата и края има кули.Прави впечатление че лицевата страна е с по-големи камъни до 80-100 кг.Преградната стена затваряла прохода.Учителя-пенсионер Рашко Раев,жител на село Димовци, е слушал преданието,че близо до стената,на 2 км.южно от нея,е станала срещата между Иван Шишман и Османския владетел Мурад.Там била уговорена женитбата на сестра му Мара със султана.Решено било на север от тази стена турците да не преминават към Търново.
КРЕПОСТА ХИСАРЯ(АСАРЯ)ДО С. НИКОЛАЕВО еразположена 500м.североизточно от градаи 3 км.южно от Хаинбоаз.Дебелината на стената е 1 м.Успоредно с крепостния околовръст е имало ров.Според намерените материали крепоста е построена през време на усилената военноукрепителна дейност на византийските императори от 6 век и по-късно.
КАЛЕТО край с. ВЕТРЕН се намира на 2 км.северно от селото.Покрай стената са намерени 3 питоса ,в единия са намерени овъглено жито,а в другите кости.
  Bobi в 3:18 Няма коментари:   КРЕПОСТИТЕ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
По южния склон на Средна Стара планинаима повече от 30 крепости,чиито останки малко или повече са запазени,те са разположени по една ивица от 300 до 1000 м.морска височина.За д подчертая важното значение на Розовата долина в стратегически план,трябва да започна първо с далновидноста на средновековните владетели които избират точно местноста около Крънската крепост като отбранителна крепостна система срещу постоянната заплаха от нападение на Византия.Дори мои съграждани знаят малко за това че Крън някога е бил областен център с размер по дължина около 150 км.включващ дори сегашния град Сливен.Крънската област е била родово имение на Смилецовия род,за това свидетелствува византийския писател и император Йоан Кантакузин.А Георги Пахимер ни дава ценни данни в това отношение-Смилец бил женен за внучката на византийския император Андроник II,дъщеря на втория му син севастократор Константин.Той се оженил за царската внучка преди да стане цар,това е присъщо само за влиятелни хора от онова време а и днес.Този факт по косвен начин изразява значението на Смилецовия род в българското феодално общество.Съобщенията на Пахимер и Кантакузин дават възможност за определяне в най-обща форма границите на владенията на Смилецивите родови владения.Въз основа на историко-археологически проучвания може да се установи,че земите му са достигали на запад до горното течение на река Марица близо до днешното село Ветрен,Пазарджишко.Не са определени по писмени сведения северната и южната граница,но те вероятно са били естествените прегради Стара планина и Средна гора.На изток владенията на Смилец достигали до Сливен.За периода на царуването на Смилец, Мануил Фил пише-"И на Смилец,владетеля на българите бил познат казаният славен пълководец",т.е.Михаил Глава Тарханиот.Няма никакви податки за конфликти с Византия по времето на Смилец,тъкмо обратното,неприязненото отношение на Византия към Тертеровци е заменено с подчертано благоразположение.Византийския император изразил пълна подкрепа на братята на Смилец,Радослав и Войсил.
Крънско феодално княжество
След завръщането на Тертеровци на престола и прокуждането на Смилец и братята му във Византия подбалканскат област между Хемус и Средна гора била дадена на Елтемир-брат на Георги Тертер Първи.Ще отбележа един важен факт за който Георги Пахимер пише че Смилецовата съпруга и Елтемирова тъща се намирала в Цариград.А известно е че при нея с царски подаръци от императора в Крън е идвал брат и Михаил 9 Палеолог,тя трябвало да бъде уведомена за надеждите,които император Андроник 2 възлагал на нея за превличането на крънския деспот на страната на Византийците,предполага се че това посещение е станало по-рано но така или иначе императора не е престанал да прави опити за превличане на Елтемир.Преди лятото на 1305 г।отношенията на Светослав и Елтемир толкова се нажежили че търновския цар отнел крепостите Ямбол и Лардея които по-рано бил подарил на чичо си.Георги Пахимер ни е оставил ясни сведения за поитико-правното положение на крънския деспот.Той изтъква че Елтемир е бил"един независим княз,който самостоятелно управлява своята област и се считал за автономен"За кратко време крепоста е управлявана и от брата на Смилец-Войсил,като васал на Андроник 2 ,по думите на Кантакузин"заради родови връзки".След 1323 г.Михаил Шишман дал владенията в Подбалканска област на болярина Срацимир,баща на бъдещия цар Иван Александър.Следва завземане на Крепоста от Византийците до момента в който претърпяват неуспех при Русокастро18 юли 1331 г. , от всички близки крепости са били изгонени визаннтийските войски и да преминват на страната на Иван Александър,това отбелязва Никифор Григора-"Така направили всички крепости около Хемус"Следователно крепостите по южния склон на Стара планина и Сърнена гораса най-тясно свързани с бъггарско-византийските отношения и владенията на Смилецовци,Тертеровци и Шишмановци-феодални родове,които са поставили началото на български династии през Средновековието.Съдбата на крънската област е била на важна част от българските земи през периода на Второто българско царство.По-късно тези крепости дали отпор на османските завоеватели.
Категория: История
Прочетен: 5184 Коментари: 0 Гласове: 8
 image
Портрети на Елтимировата съпруга Марина Смилец (вляво) и неговия син Иван Драгушин (вдясно) в Полошкия манастир.

 

В края на XIII век град Крън и Крънската област се превръщат в независимо феодално деспотство, което е управлявано от Елтимир (1280 – 1305). Елтимир (прието е също и Алдимир) е български аристократ от династията Тертер. Той е владетел на Крънското деспотство и по-малък брат на цар Георги I Тертер.

Крепостта на средновековния град Крън е била разположена върху скалист масив с надморска височина 940 метра по южния склон на Стара планина. На запад от нея тече Селската река или както е по-известна на турски – Дереазлъ. В миналото крепостта е контролирала едновременно пътя, пресичащ Казанлъшкото поле и този от Търново към Пловдив и Стара Загора. Съоръжението, заемащо площ от около 9 декара, е изградено към края на VII – началото на VIII в. върху останките на византийско селище.

От западната и северната страна крепостта е била естествено защитена от непристъпни скални брегове, спускащи се към реката с височина до 50 – 60 метра. От изток, юг и запад е съществувала крепостна стена. По протежението си е била усилена с бойни кули. Все още има голям резервоар, който е захранван от водоизточник от планинските склонове.

Владетелят на средновековния град Крън – Елтимир, започва да управлява Крънското деспотство след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 г. Вероятно по това време той получава висшата титла деспот.

Самият Елтимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата Търново. Предполага се, че земите му обхващат цялата област южно от Стара планина – от днешния Сливен на до Карлово на запад. Възможно е Елтимир да е убит при завладяването на Крънското деспотство от Тодор Светослав, тъй като след това той вече не се споменава в източниците.

 

По време на османското нашествие през 1370 – 1374 г. Крънската крепост е превзета и разрушена. Оцелелите жители основават в съседство селище, чийто наследник е град Шипка.

Водохранилището на Крънската крепост.

Легендите за превземането на крепостта и разрушаването на средновековния град са малко, а една от тях прави особено впечатление. Представяме ви я в следващите редове.

Когато безбройните османски пълчища нахлули в малката Долина на розите, ужасеното мирно население хукнало да търси закрила в крепостите, осеяни по балканските чукари, където заедно с малкото останали борци се подготвяли за последна съпротива.

Хора от близките до Крън села се прибрали в голямата трикрепостна твърдина, където скоро били вкопчени и стегнати от здравия обръч на врага. Много пристъпи отблъснали шепата борци в тежката и неравна борба, докато най-после османците успели да скъсат водопроводната мрежа.

Настъпила убийствена жажда. Запасните съдове с вода из жилищата и грамадните крепостни цистерни се изпразнили и настъпило горко отчаяние. И никаква надежда за помощ се не виждала. Защитниците на Крън решили през една нощ, в часа, когато започне да изгрява луната, да отворят голямата желязна врата на източната стена и да пуснат една стара баба да излезе и да опита да донесе малко вода.

И в Крънската крепост обаче османците си имали свои хора, които, като чули всичко, съобщили на обсадителите. През уречената нощ те успели да се приближат скришом до източната врата и за да измамят българите на рогата на едно стадо кози налепили горящи свещи. След това подкарали добитъка от източното дере нагоре към крепостта. Оттогава това дере се казва ай-доодъ̀ дереси (от турски – реката, откъдето месецът изгрява), което впоследствие се е преобърнало на Хайдушкото дере, както се нарича и сега.

Като забелязали светлината, която се показва откъм изток, обсадените помислили, че луната почва да изгрява. Те отворили портата и в този момент нашествениците нахлули и превзели крепостта. Започнала страшна сеч. Голяма част от защитниците на крепостта били изклани на място, а друга – изсечени и избити в първия дол на източната страна, из който дълго време са се търкаляли купища кости. Това е и причината днес това място да се нарича Кимикев дол, от кимик – кост. А близо до този дол, където османците след страшната касапница са си мили ножовете, кладенчето и сега се казва Канлъ̀бунар, от канлъ̀, което значи кръв. Крепостта била срината до основи, с което залязло завинаги нейното величие....

 

Категория: История
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: minik
Категория: История
Прочетен: 15399
Постинги: 30
Коментари: 23
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930