Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 23.07.2017 г.
.jpg)
Това е третото издание на „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“. Неин автор е Стефан Кисов – командир на рота в Трета опълченска дружина с военно звание прапоршчик, впоследствие офицер от българската армия. Първата книга е издадена през 1897 г. ,но през 1902 е допълнена и издадена по-подробна. Изданието е единствената летопис, дело на опълченец. В него са описани събития от Освободителната война и най-вече основните места на бойните действия, в които се включват опълченските дружини от Стара Загора, Шипка и Шейново. Книгата е подробна, в нея могат да се прочетат живи диалози между руските офицери и опълчението.Основният принос на автора е истината за Българското опълчение. То е създадено в състав от шест дружини като помощен отряд – конвой към главнокомандващия с охранителни функции. Въпреки, че още в Сръбско-турската война през 1876 г. българският отряд от доброволци, в който участва и Стефан Кисов, показва чудеса от храброст, никой от руските офицери не вярва в бойните способности на опълченците и затова е подигравателното и цинично отношение към тях. Само след десетина дни обучение опълченците участват в парада на главнокомандващия и показват отлична строева подготовка, а при стрелбите имат 90% попадения.
.jpg)
По време на Руско-турската война авторът Стефан Кисов изминава целия път на българското опълчение от Кишинев, през Браила, Свищов, Търново, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Шейново, Елена и Котел и води подробен дневник с описание на военното ежедневие, несгодите на войнишкия живот, сраженията и турските зверства. Тази страна на настоящата книга предопределя нейната изключителна документална стойност. Но тази книга е и едно евангелие за времето на раждането на новата българска армия и държава по време на Освободителната война от 1877 – 1878 година.
Авторът на книгата е запасният полковник - Стефан Иванов Кисов-Бесарабски Българин, като родителите му са преселници от град Елена. Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в град Болград. През 1876 г. завършва Военното пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. Командир на 3-та рота от 2-и батальон на Руско-българската бригада. По време на Руско-турската война, участва в Българското опълчение като командир на рота от 3-та Опълченска дружина. Военното му звание е прапоршчик. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и Шипка. Той е един от спасителите на Самарското знаме, като е награден с руски орден „Св. Владимир” 4-та степен. Участва и при разбиването на черкезите и башибозушките сили при село Садово и село Везенково. До 21 септември 1885 г. е Севлиевски окръжен воински началник, селд което е назначен за командир на 2-ри Пехотен Струсмки полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българскта война. Отличава се в боевете при Брезник на 6 ноември и Пирот на 15 ноември. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден” За храброст” 4-та степен. След края на войната е назначен за командир на 1-ра Пехотна Софийска бригада. Почива в София на 14 ноември 1915 г. на 53 години.jpg)
.jpg)
.jpg)
